Можем ли да сътворим добро дори когато сме малки? Професия ли е добротворството? Нужна ли ни е диплома, за да бъдем добротворци?
На тези и още много други въпроси потърсиха отговор ученици от VIII „б“ клас на ПГСУАУ „Атанас Буров“ и техните малки приятели от II „а“ клас на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“.
По повод Международния ден на толерантността и Деня на четенето малки и големи се събраха, за да открият заедно, че добротата се крие в малките неща – в подадената ръка, в милата дума, в уважението към другия и в желанието да помогнеш, без да очакваш нищо в замяна.
Срещата започна с разговор за професиите, а баснята „Лъвът и мишката“ на Езоп, прочетена от осмокласниците, припомни на децата, че дори най-малкият може да извърши голямо добро. Заедно те поговориха за силата на добрите постъпки.
Вдъхновени от прочетеното, малки и големи развихриха въображението си и създадоха необикновени професии – такива, в които се лекуват тъжни сърца, подаряват се усмивки и се изграждат приятелства.
След това всички заедно забъркаха своя „Рецепта за добротворство“ с щипка обич, шепа усмивки, много съпричастност и желание да помагат. А в специалното „Бурканче за усмивки“ събраха мили думи и послания, които да стоплят нечие сърце в труден момент.
Второкласниците получиха книжки, с които да обогатят библиотеката в класната си стая и да продължат да откриват нови светове и поуки по страниците им.
Срещата остави след себе си усмивки, нови приятелства и един важен урок – за да бъдеш добротворец, не ти трябва диплома, а добро сърце.
Защото понякога е нужно толкова малко, за да направиш нечий ден по-хубав. А в края на деня може би най-важното е да си успял да усмихнеш поне един човек.













